Ти си красива глазура 

в десерта ми – 

сладък детайл.

В Прованса - 

поле лавандула.

Оризище в южен Китай. 

Ти си метрото след мене,

което минава от тук.

Ти си пропуснато време.

Спалня с индийски памук...

Черно кафе в утринта,

в която се будиш далече

от мене и всичко това,

което изгубил си вече.

Ти си зехтин от Тоскана.

Броня от римски сюжет.

Ти си безплатна покана,

когато си купя билет.

Ти си онази фрактура

в моя сърдечен баланс,

която ме пръсна на нула

и зейна в гърдите ми шанс

да стана гигант сред джуджета.

Свръхнова.

Горяща звезда,

която те плаши, че свети 

с космическа сила сама.

Без твоето пагубно его,

което ми стъмни света,

как щях да узная без него, 

че аз съм онaзи звезда!

Без теб ми е слабо кафето,
без теб не е лека нощта.
Отровата право в сърцето
ужили. В кръвта ми се вля.

Без теб у дома ми е чуждо.
Без власт съм над своето тяло.
От твоите ръце имам нужда
да бъда със себе си цяло.

Страстта е погубваща сила
и зная отлично за риска,
но бавно душата се свива,
когато престане да иска.

А ти ми припомни:
пожари
да паля без страх в любовта.
От огън, 
дори и да пари,
нуждаят се всички сърца.

Аз не падам по гръб
и без прошка играя.
Ако мислиш, че пръв
си, изчакай до края.

Ако мислиш дотук,
че ми стига мерака
да успея напук,
изненада те чака.

Ако мислиш, че връх
се изкачва от раз,
ще останеш без дъх.
Бавно качвам го аз,

но до горе ще стигна.
В своя път към целта
само как да постигна 
радост и лекота?